История на българската неврология
Записки по история на българската неврология
/1918 -2000/

Проф. Никола Ив. Килимов

Под редакцията на
проф. Пенко Шотеков


Предговор


Уважаеми читатели,
Пред Вас е книгата “Записки по история на българската неврология” от проф. Н. Килимов. Първоначално си поставихме за цел да възтановим пътя на развитие на българската неврология. За съжаление редица обективни фактори и на първо място липсата на архивни материали ни попречиха да направим това. Парадоксално е, че не можахме да намерим дори първия учебник по неврология на проф. А. Янишевски в библиотека на неврологичната клиника при Александровска болница. Този нерадостен факт още повече ни амбицира тази книга в бъдеще да бъде разширена и в нея да намерят място всички исторически факти свързани с нашата неврологична наука.
Известно е, че народ който не помни своето минало няма и бъдеще. Това в пълна сила важи и за такава малка историческа част каквато е отечествената неврология. На вододела между двата века, при почти осемдесет годишна организирана неврологична наука у нас, ние решихме, че е крайно време този изминал период да бъде обобщен. Ние трябва да си припомним, а и да оставим на бъдещите поколения хронологията на основните събития и лекарите, които са градили неврологичната наука в нашата страна. С тази тежка задача с ентусиазъм се зае и изпълни проф. Никола Килимов. За сравнително кратък период от време той събра значителен, но недостатъчен материал за такава амбициозна цел като История на българската неврология. Поради това настоящата книга е озаглавена като “Записки....”. Вероятно много минали факти, личности и постижения не са отразени или са непълни. Събитията след разформироването на Медицинската академия в София и образуването на Медицинския университет, като четвърти период на българската неврология, почти не са засегнати поради това, че те са още настояще. Все пак не трябва да забравяме, че ние всички също сме малка част от историята на българската медицина, която се твори и затова сме длъжни да я съхраним. Друг е въпроса как тя ще бъде оценена и достойна ли е тя да бъде описана.
Въпреки голямата ценност на този материал според мен предстои да бъдат направени още следните исторически справки:
• Библиографска справка на издадените учебници и ръководства по неврология;
• Библиографска справка на издадените монографии;
• Библиографска справка на издадените статии в чужбина;
• Библиографска справка на издадените по-значителни научни съобщения;
• Списък на проведените у нас конгреси;
• Списък на научните кадри работили в отделните университетски клиники през различни периоди от време;
• Кратки исторически справки за Катедрите по неврология във ВМИ Пловдив, Варна, Плевен и Ст. Загора.
От гледна точка на съвремието много неща ни се струват излишни. Вероятно така са разсъждавали и нашите предшественици, които не са запазили голяма част от архивните материали. Поради тази причина ние апелираме към всички, които притежават някои документи и снимки те да бъдат предоставени за едно бъдещо по-пълноценно издание.
Ние смятаме, че това което е направено до сега от нашите предшественици за българската неврология заслужаваше да бъде описано и съхранено. Професор Н. Килимов се справи успешно с тази нелека задача, за което му благодаря.

Септември, 2001
Проф. Пенко Шотеков
Ръководител на Катедра по неврология
Медицински факултет – София

Въведение
Историческият подход при разглеждане на обществените явления и процеси /икономически, политически, културни/ е безспорно от съществено значение за верната им съвременна оценка и за възможностите за прогноза за развитието им. Съвременното преустройство у нас в сферата на медицинското обслужване, образование и наука, респ. в областта на неврологията изисква, по наше мнение, ползването и на историческото наследство. И от прагматична и от морална гледна точка сме задължени да се вглеждаме в делата и постиженията на нашите предци. Тяхната ценностна система – за личностовото изграждане и извисяване; за обществената ангажираност; е продължение на добродетелите от възрожденската епоха – трудолюбие и обич към образование и знания, професионална всеотдайност “на полза роду”.
При преосмисляне на ценностната система днес следва да бъдат напомняни добродетелите на нашите предшественици – предпоставки за личният им и обществен просперитет. Предимство в настоящето изложение имат делата и постиженията на отделните личности, които в голяма степен определят облика на българската неврология за времето, в което са творили.
Първоначалният замисъл – да се издаде системна история на българската неврология се оказа невъзможно. Всред причините за невъзможност да се представи творчеството на изтъкнати невролози от бившия ИСУЛ са отказ от елементарно техническо съдействие от страна на ръководството на Катедрата по спешна неврология и неврохирургия и окаяното състояние до неизползваемост на архива на базата на 4 клм (бивш НИНПН) и Катедрата по неврология. Поради тези причини се наложи настоящата структура и заглавие на изданието. Бихме желали, след наложителното допълнение и евентуални корекции, в бъдеще да се появи пълна, цялостна История на българската неврология.
Перодизацията в историята на българската неврология следва да се определя от държавното, обществено политическо устройство и от свързаните с тях преломни моменти в системата на здравеопазването и медицинското образование. Очертават се следните периоди:
• Първи – следосвобожденски /1878-1918/;
• Втори от основаването на Медицинския факултет до 1944 г. /1918-1944/;
• Трети – на социалистическото преустройство на здравеопазването /1944-1989/;
• Четвърти – съвременен период, които не може да има от сега историческа оценка.

Първи период – 1878-1918
Неврологията се обособява като самостоятелна клинична дисциплина през втората половина на 19 век А. Я. Кожевников /Московски медицински факултет/ и Шарко /Париж – Салпетриерата/ организират първи самостоятелни клиники по неврология. Създават школи от изследователи, посветени на теоритичните и практически проблеми на неврологията. Пионерите на общото психоневрологично дело у нас се явяват след Освобождението от турско робство, в последните две десетилетия на 19 век. Към непосредствената диагностично-лечебна работа, те се изявяват и като творци – правят опити за проучване условията за възникване и разпространение на неврологичните и душевни болести у нас. Представят и клинични описания от позицията на собствен опит.Те са подчертано лекари общественици. С високо чувство за гражданска и професионална отговорност бият тревога и апелират за социални профилактични мероприятия за опазване и укрепване на психо-неврологичното и соматично здраве.
Средище за тяхната обществена дейност са научните медицински дружества. Те се създават и организират около болниците в по-голямите градове: София, Пловдив, Варна, Велико Търново и др. Първото е основано във Варна през 1883г.
Всред пионерите на психо-неврологичното дело у нас се открояват: Калевич, Паяков, Данаджиев, Бараков, Цървуланов, Горанов. При тях преобладават проблемите на психиатрията пред тези на неврологията. С отделни въпроси от областта на неврологията се занимават и лекари от други специалности: интернисти, хирурзи, педиатри и др. Трайна следа от тях оставя Павлович, въвел носещата неговото име проба за изследване на ликвора. Непосредствено след Освобождението в България е имало общо 78 лекари. Двадесет години по-късно броят им нараства на 420. Представяме някои от пионерите на психо-неврологичното дело у нас с оглед както на личните им дела, така и за конкретизиране на условията и атмосферата в която те са
родени, живяли и творили: д-р Анастасия Головина, д-р Стефан Данаджиев, д-р Димитър Бараков, д-р Иван Горанов, д-р Димитър Павлович.

Втори период – 1918-1944 г.
Върхове в развитието на медицинската практика, медицинското образование и стойностната научно-изследователска работа разкрива създадения към Софийския университет – Медицински факултет през 1918 г. В него се учредява обща Катедра по неврология и психиатрия, включваща две клиники: по психиатрия и по неврология. Катедрата остава обща до 1952 г. когато клиниките се обособяват в две катедри. За пръв ръководител на Катедрата и на клиниката по психиатрия е назначен проф. Николай Михайлович Попов, а на клиниката по неврология – проф. Алексей Ерастович Янишевски.
Проф. Алексей Ерастович Янишевски ръководи катедрата по неврология от 1922 г. до деня на смъртта си през 1936 г. Никола Кръстников, редовен доцент е временно завеждащ Катедрата по неврология и психиатрия и директор на клиниката по психиатрия от 1934 г. до последния си дебн – 23.9.1936 г. След Никола Кръстников временно завеждащ Катедрата е проф. Андрей Сахатиев, рентгенолог. През това време преподаването по неврология и психиатрия е поверено на частния доцент и преподавател в Катедрата Никола Боев. През 1940 г. за завеждащ Катедрата по неврология и психиатрия е избран редовния доцент Ангел Йорданов Пенчев. Той ръководи Катедрата от 1941 до 1944 г.
Първите асистенти в Катедрата по нервни болести и психиатрия са: Никола Г. Кръстников, Никола В. Каракашев, Никола Хр. Боев, Райна Иванова-Христова, Елена Степанова Шеханова. По-късно като асистенти постъпват: Трайко Запрянов, Христо Петров /загинал при бомбандировката на Александровската болница на 10.1.1944 г./, Емануил Шаранков, Георги Узунов, Васил Зеленодръвски, Никола Шипковенски, Ангел Пенчев, Филип Филипов. В последните години на разглеждания период като асистенти в Катедрата постъпват: Борис Маринов, Димитър Даскалов, Весела Василева / загинала при бомбандировката на Александровската болница на 10.1.1944 г /, Златко Спасов, Йордан Китов.
Първоначално на клиниката по психиатрия се предоставя психиатричното отделение на Александровската болница, открито през 1888 г. в ниска едноетажна сграда. (Сега Клиника по детска психиатрия). Намирала се е на мястото на градинката пред сегашния блок на клиниките по неврология, психиатрия и неврохирургия. От клиниката по неврология женско отделение се настанява на третия етаж на централната болнична сграда /на етажа на който сега се помещава Катедрата по рентгенология/, а мъжкото - в малката сграда в южната част на болницата. През 1940 г. Катедрата по неврология и психиатрия се настанява в специално изградената за нея великолепна постройка. По време на завършването й тя е била една от най-модерните сгради в Европа, предназначена за университетски клиники по неврология и психиатрия. Отличавала се с пространствените коридори и чакални, със светлите болнични стаи, с единичните такива за тежки болни, учебните зали, кабинетите за изследвания, отделението за физиотерапия с възможности за балнолечение, кухни с вътрешни асансъори за храна, бани и тоалетни за болните и персонала и др. Имало е изолиран двор за разходки на душевно болните. Част от великолепието и специфичните особености на тази сграда са отнети от множеството преустройства, предизвикани главно от нуждите при разкриване на нови лаборатории и кабинети, наложени от необходимостта за въвеждане на модерни методи за изследване в диагностично-лечебната и научно-изследователска дейност. И все пак проектантите и изпълнителите, осъществили сгадата с несъмнена компетентност и вдъхновение, трудно биха я разпознали в сегашния й вид.
Началото на университетското образование и системна научно-изследователска дейност по неврология започва в крайно трудно за страната ни време. Приключва Първата световна война. За България тя е втора национална катастрофа. Откъснати от страната ни са територии с българско население и приток на бежанци; понесени са огромни загоби от ранени, инвалидизирани и убити в активна възраст люде; изчерпани са материални ресурси; наложени са тежки репарации; духовна покруса тегне над общокултурното и образователно развитие. Но както за отделния индивид, така и за обществото като цяло, бедие не са само показател за дадено състояние, но и тест за потенциалните възможности те да бъдат преодолявани. Този период у нас е период на търсене, на идеологически и политически сблъсаци, вкл. възстания за проправяне на спасителен път и достигане на по-добри преспективи. Така до началото на Втората световна война 1939 в България се осъществява всестранен възход. Тя изпреварва в много отношения по стандарт, икономическо и културно развитие своите съседи, победителки от Първата световна война. В съответствие с общото развитие у нас е и прогреса на българската неврология. Водещите преподаватели завоюват международно признание с научните си трудове. При изучаване на неврологичните знания от стъудентите, в преподавателската и научноизследователска дейност на асистенти, доценти и професори владеят възрожденски добродетели и вдъхновение за посветеност на по-високи жели – за служба, за отдаденост на обществото.
Най-значимото постижение на българската медицина, респ. На българската неврология в периода от Първата до Втората световна война е т. Нар. “Кура булгара”. Касае се за метода на народния лечител Иван Раеев за лечение на Паркинсонизъма с декокт от бяло вино на корените от Атропа беладона. Методът предизвиква интерес в Италианския кралски двор. По негова препоръка се възлага на професора от Университета в Рим да го изпита и доразработи. Това се извършва в Рим в присъствието и съучастието на Иван Раев. Скоро “Кура булгара”придобива горещ отзвук и разпространение в Европа. От Германия е поканен в Рим д-р Валтер Фъолер. След като се запознава с ефективността на метода, убеден, че той е най-добрия до тогава способ за лечение на паркинсонизъма, той го въвежда и в Германия. Така за първи път българската медицина в лицето на народния лечител Иван Раев получава известноср и признание от европейската медицинска общественост.
Съществени детайли от развитието на българската неврология между двете световни войни предлагат биографичните данни за водещи преподаватели и ръководители на Катедрата о неврология и психиатрия при Софийския университет. От тях представяме: проф. Алексей Янишевски, доцент Никола Кръстников, проф. Никола Боев, доцент Ангел Пенчев.

Трети период – 1944-1989
От историческата дата на 9 септември 1944 г. по ръководството на БКП и по модела на държавно строителство в СССР се извършиха поетапно коренни преобразобания в икономическото и социално устройство у нас. Преоценени и преобразувани бяха културните и морални ценности. Реформите в страната ни преобразиха и здравеопазването ни. Реформите в него се провеждаха под лозунгите: “Грижата за човека е основата за социалистическата държава” и “Социалистическата държава първо прокламира, че отговорността за здравето на хората се поема изцяло от държавата”. В съответствие с тези принципи здравната помощ става повсеместна и безплатна.
Резултарите от реформите в здравеопазването след 20 години показват: преодоляно е разпространението и заболяваемостта на редица заболявания с безспорно социално значение /маларията, тежки инфекциозни заболявания, туберколозата и др./. Детската смъртност от 136 % през 1940 г. след 20 години е 37 %; средната продължителност на живота от 51,75 години на 67,82 за мъжете и 71,35 за жените. През 1944 г. у нас е имало 26 невролози и психиатри и 2 неврохирузи. След 40 години невролозите са 948, психиатрите – 589, а неврохирузите около сто. Крайно ограничен е бил броят на леглата за неврологично болни до 1944 г. Те почти са се покривали с тези от Университетската неврологична клиника в София. След 20 години във всички окръжни болници и по-голями градове са разкрити неврологични отделения с 1,178 легла.
Съществена, дори изключителна заслуга за развитието на неврологичната практика и теория у нас имат: Университетските клиники към ВМИ-София, ВМИ-Пловдив, /създаден през 1945 г./, ВМИ-Варна /1961 г./, ВМИ-Плевен, ВМИ-Стара Загора; Научно-изследователския институт по неврология и психиатрия /1951 г./; Катедрата по неврология в ИСУЛ /1955 г./; Клиниката по неврология при ВМИ-София.
Висшите учебни институти с тяхната лечебна и научно-изследователска дейност допринесоха за развитието на неврологията у нас на европейско ниво. В тях се въвеждаха и най-модерните методи за изследване на централната и периферна нервна система. Развиха се нови клонове в неврологията: невроелектрофизиология /ЕЕГ, ЕМГ и др./; неврорентгенология /ангиографии, скенер, ядрено-магнитен резонанс/; радиоизотопни методи за изследване на гръбначния и главен мозък; невроснография и радиоизотопни методи за изследване на мозъчното кръвообръщение /еднофотонна емисионна компютърна томография – РЕСТ и позитронна емисионна томография –РЕТ/; биохимични /спец. върху ензимната активност/ и имунологични изследвания. Хистоморфологичните изследвания на нервната система се обогатиха от хистохимични методики.
Изградените с модерни познания невролози с успех отговаряха на изискванията у нас и в чужбина. Редица от тях работиха в азиатски, африкански и европейски /ГДР, Швеция/ страни.
През шестдесетте и седемдесетте години на същия век признание и световна известност получи откритият от проф. Димитър Пасков антихолинестеразен препарат “Нивалин” /галактамин – екстракт от кокичето галантус нивалис/. Проучванията върху лечебните му възможности спец. в неврологията бяха публикувани у нас и в чужбина /Ив. Георгиев, Н. Килимов, К. Пернов и др./.

Катедра по неврология – София
След освобождението на Ангел Пенчев от поста завеждащ Катедрата по неврология и психиатрия през 1944 г., за временно завеждащ я, е назначен проф. Любен Попов, дерматолог. От 1946 г. тя се ръководи от Георги Узунов. През 1952 г. Катедрата се разделя на две отделни катедри: по психиатрия и по неврология. Георги Узунов завежда като титуляр първата, а временно – втората. През 1956 г. Сашо Божинов е избран за редовен доцент и временно завеждащ Катедрата по неврология. През 1960 г. той е избран за редовен професор и титуляр – ръководител на Катедрата по неврология.
При реорганизацията през 1972 г. със създаването на Медицинска академия МА , се обособява Център по неврология, психиатрия и неврохирургия ЦНПН с три катедри /по неврология, психиатрия и неврохирургия/ и две секции /поликлинична и интегрирани лаборатории/. Катедрата по неврология включва: съществуващата до тогава Катедра по неврология при ВМИ като Първа неврологична клиника; Катедрата по неврология при ИСУЛ като Втора неврологична клиника; Неврологичната клиника при НИПИ като Трета неврологична клиника. През 1982 г. се създава Детска неврологична клиника чрез сливане на детските неврологични отделения при Първа /ръководител проф. Ив. Георгиев/ и Трета / ръководител ст. н. сътр. I ст. А. Самарджиев/ неврологична клиника. С формирането на МА /1972/ Лабораторията по хистопатология към Катедрата, създадена от проф. Янишевски, излиза от нейния състав и се включва в Катедрата по патоанамия. Остава на същата база. Нейни ръководители са проф. С. Божинов, по-късно проф. Т. Генчев и проф. С. Начев.
Директор на ЦНПН е проф. Ганчо Ганев. През 1974 г. Центърът се преименува в Научен институт по неврология, психиатрия и неврохирургия /НИНПН/. Ръководители на Катедрата по неврология последователно са: проф. Георги Настев /1972-1975/, проф. Сашо Божинов /1975-1977/, проф. Иван Георгиев /1980-1982/, проф. Борислав Йорданов /1982-1984/, проф. Харалан Хараланов /1984-1989/, проф. Димитър Хаджиев /1989-1990/, проф. Людмил Йорданов/1990-2000/. От началото на 2000 г. ръководител на Катедрата по неврология е проф. Пенко Шотеков.
Ръководители на Първа неврологична клиника са: проф. Сашо Божинов /1956-1980/, проф. Борислав Йорданов /1980-1986/, проф. Никола Узунов /1986-1990/. От 1990 г. ръководител на Първа неврологична клиника е проф. Михаил Кючуков, а от 2001 проф. Пенко Шотеков. В клиниката се хабилитират проф. Михаил Кючуков, проф. Пенко Шотеков, доц. Николай Никоевски, ст. н. сътр. II ст. Олга Григорова.
Ръководители на Втора неврологична клиника са: проф. Георги Настев /до 1975 г./, проф. Петрана Овчарова /1975-1981/, проф. Рашо Рашев /1982-1992/. В клиниката се хабилитират проф. Радослав Райчев, доц. Атанас Петров, проф. Емил Стаменов, проф.Параскева Стаменова, проф. Михаил Харизанов, доц. Константин Костов, ст. н. сътр. I ст. Боряна Ишпекова. През 1987 г. Втора неврологична клиника се изважда от НИНПН. Преобразува се в Катедра по спешна неврология и неврохирургия и са включва в Център за спешна медицинска помощ при МА с ръководител проф. П. Стаменова..
Трета неврологична клиника се ръководи от: проф. Ганчо Ганев до 1977 г., след това – от проф. Димитър Хаджиев до 1993 г. След него ръководител на клиниката е проф.Стефка Янчева. В трета неврологична клиника се хабилитират: доц. Генка Дамянова, доц. Гергана Ганева, доц. Величко Чалманов, доц. Ирена Велчева, проф. Иван Миланов, доц. Димитър Георгиев, доц. О. Колев.
Ръководители на Детска неврологична клиника са: ст. н. сътр. I ст.Анчо Самарджиев /1982-1985, проф. Никола Килимов /1985-1991/. След 1991 г. – доц. Лиляна Белопитова. В клиниката е хабилитирана ст. н. сътр. II ст. Руска Йотова и доц. Венета Божинова.
В интегриранита лаборатории се хабилитират: ст. н. сътр. I ст. Елена Цветанова, ст. н. сътр. I ст. Димитър Чавдаров, ст. н. сътр. II ст. Александър Алексиев, ст. н. сътр. II ст. Георги Запрянов, ст. н. сътр. II ст. Величка Молчанова, ст. н. сътр. I ст. Венцислав Боснев, проф. Иван Иванов. Към 1990 г. Секцията по клинична лаборатория, ликворология и клинична невробиохимия, базирана на Александровската болница и на Университетската болница на 4 клм се ръководи от ст. н. сътр. I ст. Елена Цветанова. Секцията по електрофизиология с кабинети по ЕЕГ, ЕМГ, предизвикани потенциали и мозъчно картографиране, базирана на Александровската болница и на Университетската болница на 4 клм се ръководи от ст. н. сътр. I ст. Димитър Чавдаров.
През 1984 г. се създава Диспансерно и неврологично отделение към Трета неврологична клиника. Инициатор за създаването му и негов ръководител е проф. Величко Чалманов. По-късно Диспансерът прераства в Републикански неврологичен диспансер. Диспансерът провежда проучвания върху епидемиологията на: паркинсонизъма, множествена склероза, заболявания на периферната нервна система, мозъчносъдова болест, мигрената у нас. Той указва значителна методична помощ на неврологичните звена в страната главно с въвеждане на нови медикаменти и терапевтични способи. Инициатор е и съучастник в провеждане на научни конференции и конгреси по неврология.